Ябълка златна растеше на воля
в клоните на родословно дърво.
Ябълката беше сортова, моля!
Сиреч – от сой беше, няма какво!
Имаше сочни закръглени форми
и (ро)дословно ѝ вярваха, че
утре, според родословните норми,
ще продължи рода горд със дръвче.
Но схванала, че ще е апетитна
някъде само до есента, тя
нормите им родословни отритна
и на живот го удари с ламя*.