Да живеем, уви, се налага
във живот от безброй компоненти,
ала някой все крак ни подлага
и живеем нищожни проценти
дял от него, а другият бяга.
Тъй останали с таз част нищожна
(не живот ами съществувание)
търсим ние причина възможна
за мизерното си състояние.
И понеже засяга ни много,
се нахвърляме без примирение,
търсещи по научному строго
най-логично (за нас) обяснение.
И намираме го моментално:
Някой друг ни е вечно виновен,
някой друг все ни пречи тотално.
И си вярваме в тоз мит лъжовен,
без да смеем да кажем на глас,
че виновникът вътре е в нас.

(Животът ни в две рими)

Да живеем, уви, се налага
във живота многокомпонентен,
ала някой все крак ни подлага
и живеем нищожно процентен,
дял от него, а другият бяга.
Тъй оставаме с дял импотентен
(на мизернически жалка сага
на бродяга
баш еквивалентен)
но понеже все пак ни засяга
търсим отговор, но компетентен,
на причината дето ни слага
в този дял толкова теснолентен.
И намираме, който приляга
и изглежда ни интелигентен:
Някой друг все не ще да помага.
Някой друг ни е враг перманентен.
Някой друг номера ни прилага.
Някой друг, що е в нас резидентен.