Живота си сгънах в средата,
два ъгъла после подвих,
оформих след туй и крилата
и ето, че го съживих.
Живота си сторих на птица
и пуснах да литне навън
свободен, за миг, за частица
от време поне, като сън.
Но вихър живота отнесе.
Незнайно къде го отвя
и като дърво в тъжна есен,
обрулен без него стоя.
Дали някой ще забележи
живота ми, докато сам
погълнат изцяло, кроежи
за своя живот прави с плам?

…

Живот-птица, лист от тетрадка,
измачкан, изцапан със кал,
но имал минутата кратка,
в която е волно летял.