Аз съм слабичко стръкче тревица.
Ти – опората, коренът мой.
Аз от теб черпя жива водица.
Сила даваш ми ти и покой.

И дори от слана да посърна,
ти да вяхна не ще позволиш.
Пак усмивката си да възвърна,
мен със себе си ще оживиш.