Под завивката бавно протягам ръка.
Натоварена е да проучи,
тебе как неусетно да разсъблека,
с тайна мисия – да те отключи.

Пръсти плъзгам, опипвам: навред – гола плът.
Не докладва ръката смутена.
Нощното разузнаване е този път
със задача, уви, провалена.

Неочакван развой. Колебая се миг.
Късно – хващаш ме в плен от засада
и ръката-агресор без бой, без блиц-криг,
е на топло. Така ѝ се пада!