Слънце залязващо, с цвят на папая,
вече съблякло е своите лъчи
и срамежливо закрива се с края
на хоризонта от чужди очи.
Цяла нощ на осветление лунно
то ще се къпе в безкрайната шир
на океана небесен, безшумно –
зарад почиващия си всемир.
А мракът тръгне ли да си отива,
то, преди някой да го е видял,
ще се загърне с премяна красива
от лъчи в цвят на узрял портокал
и без търпение ще занаднича,
зад хоризонта, от бързане чак
позачервено, че много обича
с тази премяна да се яви пак.