— Облаче ле бяло, я кажи ми
(в проза, или ако искаш – в рими)
виждаш ли отгоре мойта мила
и дали от мен не се е скрила?

— Ей, юнако с GSM в ръката,
твойта мила е извън обхвата,
но да се тревожиш няма нужда,
виждам – твоя си е, не е чужда.

— Облаче, благодаря ти много!
Да я стигна с телефон не мога,
затова те моля да се свъсиш
и с дъждец от мен да я поръсиш.

— Бива. Със дъждовни SMS-и
ще ѝ препредавам твойто „Де си?“.
Всеки път във мислите ти щом е
аз ще я дъждя от теб за спомен.