— Представяш ли си? — каза той —
Двете страни на монетата
са толкова близо една до друга,
а не могат нито да се видят
нито да се докоснат… И са обречени
на тази безнадеждност завинаги.

…

С теб сме най-близки на тази планета
и пак не можем да викнем „Ура!“,
че е животът ни като монета,
а ние нейни ези и тура.

Чувствам те, тук си, но в мен е тревожно.
Зарад сценария писан от Бога,
тебе да видя ми е невъзможно,
да те докосна пък никак не мога.

И ни остава утеха едничка
(в ада ни има и капчица рай):
няма да бъда сам, ни ти самичка –
близки и заедно ще сме докрай.