След като се приземи самолета,
и са назад часовете „комфортни“,
след като мина през всички гишета,
митнически, за багаж и паспортни,
в залата с чакащите ще нахлуя
и на секундата щом се покажа,
знам, сред тълпата гласчета ще чуя:
„Ето го тати!“. Ще хвърля багажа,
после широко ръце ще разтворя,
за да ви гушна мои мили дечица.
Глупости някакви ще заговоря,
с бузи ще си разменим по сълзица
и докато с разтреперан съм глас и
чувам сърцата ви, много бих искал
да ви прелея докрай любовта си
дето от глупава строгост съм стискал.