Аз съм едно
упорито петно
и прахове
за пране
въобще
и изобщо на мен не минават,
щото от тези лекета съм, де
все,
ама все
си лекета остават.
Аз съм
от класа
и не съжалявам,
дето на всеки фон се отличавам,
бъркайки
ви
със това във душите,
че забелязват мен първо очите.
Вие ме мразите
и ме презирате,
но от петна няма да се предпазите,
нито лекетата може да спирате.
Ний сме бронирани здраво в гърдите
и срещу нас няма средства открити.
Нито закони, ни „Ariel“-и
да се преборят с нас са успели.
Аз съм лекето,
което
прието
е да ругаете,
че ви излага,
ала нехаете
щом се налага
да си признаете,
че тя – вината
никога не е била на петната.
Ами
нали
сами
лепвате си
нейде петно, дето да ви краси?!