Имало някога нек’ъв един,
дето разправял, че бил Божи син.
Божи?
Боже!
Как се изложи!
Може,
обаче, ако един
е единствено Божият син,
шибан въпрос веднага се задава:
НИЕ чии деца сме тогава?
Зер, не бяхме чeда на Твореца?
Или излиза тъй, че да е син
не на друг, а на Светаго Отеца,
оторизиран е само един,
а за останалите там овчици,
дет’ статистически са единици
от библейското Негово стадо,
ще е валиден термина чадо?
Божи син! Бог остави без внучета…
Абе все на такива се случва, та
да се чудиш що за бог ще е Богът
като не смогва
даже един
по-свестен син
да си направи…
Харно, обаче, че ние, чeдата,
сме се метнали не на бащата,
а сме си повеч’ от полово здрави…
Ама трябва да му се каже,
ако иска да се докаже,
ябълки райски да си похапва,
а не редовно да му се скапват
във забранената райска градина.
„Ябълкова“ поне да печеше,
ама – мърцина…
Абе, отдавна то си личеше,
че и на бог изобщо не случихме,
ама той с нас шестица улучил е.