В отсрещната ниша
от дупчица миша
показа се малък юнак
със поглед уплашен…
Какви ги говоря?! Със поглед безстрашен
и със обрашнени носле и мустак.
Страхливо погледна…
Ех, грешка поредна:
Погледна юнакът безгрижно
(същински Бин Ладен)
за сиренце гладен,
че доста е то от брашно по-престижно.
Отскоро обаче
едно котараче…
Пак сбърках: Един великан
насам се навърта
и всичко обърква
нахалният му котаран.
„Но ще го науча,
момент да улуча –
си казва юнакът –
но не днес, ще чака…“
Обаче тез думи
си казва на ум и
котачето му с котарак.
А всъщност при среща
и двамата беж са
в посоки различни, че как?
И мишето сиренце тъй си артисва,
а рибката котешка пък се вмирисва
и то денонощия цели,
понеже страхливи…
Поправка: Игриви
са и… абе още не са огладнели.