Халба бира бленувам, студена,
както в летния зной се потя.
Като мене да е изпотена –
аз от жегата, от студа тя.

С бавни глътки примрял да я пия,
градусите си да изравним.
Ех, изгарям за нея, не крия.
Грях ако е, е, вярвам, простим.

Само в теб, биричке, моногамно
влюбен съм, като някакъв луд.
Е, по-точно в две… То не е срамно!!!
В светла – лятос и в тъмна – по студ.