Студ. Бялата смърт е приспала кюмбето.
Премръзнал придръпвам юргана над мен
и плахо поглеждам стената, където
виси термометър с пирон закачен.

Треперейки зъзнещо, виждам останал
самотен един градус там, посинял,
но с другите градуси пътя не хванал,
ами до леглото ми храбро стоял.

Усмихвам се вътрешно. Невероятно,
ала осъзнал, че единствено той
на мен верен бил е, ми става приятно
и казвам: „Добро утро, градусе мой!“