Созопол. Седя на скалите.
Поспрял е и морският бриз,
почивка е дал на вълните,
обзет от внезапен каприз.

По морската плът огледална
вълни с камъчета си правя.
Еднакви уж, с форма овална,
но свое „Пльок!“ всяко оставя.

…

Така всеки в своя посока
в живота се хвърля със скок
от своя различно висока
скала и със собствено „Пльок!“.