Ангел чуден яви ми се днеска.
Бе, естествено, с руси коси
и, като че излязал от фреска,
ме обгърна със аурата си.

Всъщност беше не в райска одежда,
а във дънки… кафяв май цветът,
но бе важно, че носи надежда,
а без нея какво е светът?

Ала мъчейки се да подтискам
в себе си истината, а тя
бе, че просто неистово искам
да го пипна, той пак отлетя.

Ангел мой, моля те да се върнеш
и ако пак не смея, тогаз
може би ти пък ще ме прегърнеш,
както исках, но… не сторих аз?