На едното око със превръзка,
със протеза на другия крак,
с папагал и в компания дръзка
аз пътувах под черния флаг.

Капитан на пиратска фрегата
бях и следвах курс точен на юг,
към земя само мене позната
и невиждана още от друг.

Там прекарвах обраното злато,
а пиратите пиеха ром,
предоволни, че плащах богато
и че корабът беше им дом.

Вече стигахме. Бях на щурвала –
вглеждах се за подводни скали,
като чух крясък на папагала:
„Нещо друго ще искате ли?“

Сепнат се озовах на земята.
Сервитьор бе, а не папагал
питащият, а аз в бар „Фрегата“,
край Несебър, се бях размечтал.