И ред няма днес да напиша във рима,
понеже далече по-важна задача
за вършене пак се оказва, че има:
с ръце във джобовете просто да крача,
да зяпам витрините по булеварда,
да стряскам шофьорите викайки „Варда!“,
с орляка врабчета да си поговоря,
хартиена лодка да пусна в реката,
а също и главното нещо да сторя –
ей тъй, със усмивка да гледам децата.