Възглавничке моя вълшебна,
със сънища чудни, безброй,
ти вечер си мене потребна,
когато потърся покой.
Възглавничке, сън разкажи ми
за невероятни неща,
развеждай ме в несътворими
места, докато сме в нощта,
а аз тебе за благодарност
в съня си ще галя с ръка.
Ти имаш я моята вярност,
аз – сънища цяла река.