Познавам момиче, което
с очите си сини
небето
изписва във линии
надлъж
та сивите облаци с дъжд,
тъй страшно навъсени всички
да скрие със сини чертички.
А ако се свърши боята
в очите на мойта позната –
потапя тя поглед в морето.
И ето –
пак с цвят напоени,
но този път синьо-зелени
очите ú живи рисуват
вода върху жадна пустиня.
Вълнички дори се дочуват
в рапсодия зелено-синя…
И тъй – всеки ден. От години,
макар да са веч уморени,
очите, понякога сини,
понякога – синьо-зелени
доброто вълшебство не спират.
Защото момичето знае –
нещата полека умират,
щом никой с очи не мечтае.

…

Познавам момиче, което
света с погледа си оправя.
Във него е живо детето,
недейте за ваш’то забравя.