Сред пейките новички сместена,
една стара бе оцеляла
и в плътната сянка на кестена
бе гръб в дънера му опряла.

От времето с мъка откупени,
тя спомените си редеше,
че бяха дъските ѝ счупени
и никой тук веч не седеше.

Не я посещаваха влюбени,
ни майки със малки дечица.
Тез мигове бяха загубени –
тя беше ненужна старица.