Заслужава си да е „надута“,
сякаш че е с четворка аса –
все пак тя е тъй важна минута,
на потайности, на чудеса…
Нея вещици и самовили
тачат със уважение, че
тя събужда у тях злите сили,
времето им от нея тече.
В нея, след като толкова пъти
разминавали са се на път,
ще се срещнат стрелките, ще спрат и
ще се гушнат притискайки плът.
И денят все от нея започва,
но секундите, нейна снага,
капят бързо. Тя срок не пресрочва
и… забравяна е веднага.
Ала утре при нас ще се върне,
точно в нула часа пак дошла
и със себе си ще ни обгърне,
но надменна за миг не била.