Четири след обяд.
Булевард оживен.
Ту напред, ту назад,
след работния ден
разни хора се лутат,
спират тук или там
и отново се бутат,
но по своему сам
всеки с мислите си е.
Външността си показва,
а душата си крие
(странен ред да се спазва
улицата налага).
И попаднал в тълпата,
всеки маската слага
и се блъскат телата…
И е тъжно, че все
плът допират горките,
ала винаги се
разминават с душите.

…

Четири сутринта.
Булевардът е тих,
но дали през нощта,
с музика или стих,
са душите успели,
в търсене своя път
да са нейде поспрели,
за да се съберат?