Във някой ден, от сивота белязан,
ще звънна вън на входната врата,
нечакан. Ще отвориш с неприязън
и… мигом ще забравиш за света.

Във този ден, прибрал се отдалече,
със себе си дъга ще донеса
и разноцветни ще са дните вече,
каквито казваш, че сега не са.

Ти само се усмихвай и ще имам
бои за всеки ден да оцветя,
че краски от усмивката ти взимам.
Усмихвай се, така и аз цъфтя.