Железобетонни молци са прояли
света покрай нас и ги няма полята,
покрити с килим от треви избуяли,
полюшвани плавно от всеки лек вятър.

Метални чудовища стръвно и с грохот
земята насилват и тя ражда нови
чудовища, дето със същата похот
да обезчестят майка си са готови.

Природа изкуствена, с вечна пластмаса,
настъпва по фронтовете озверяла
и установява режим на украса,
та истинската да не би оцеляла.

Последните стражи-дървета се борят
с торбички найлонови. С клони ги спират,
но те са безброй и безсилни да сторят
добро на земята си прави умират.