Жена доста едра, добре изпотена
се втурва в чакалнята и се оглежда.
С две чанти, задъхана, бърза за трена,
но ще го изпусне по всичко изглежда.
5-6 циганета ухилено дишат
найлонови пликове пълни с лепило.
Телата им мръсни от метри миришат
като животинско-човешко котило.
Часовникът сочи, че седем без пет е.
Подготвени фрази младеж посрещач
повтаря и нервничи с цвете в ръцете.
Хлапе русо хленчи за „Вафла трепач“.
Чистач със машина за чистене мърля.
В уредбата глас мъжки нещо там гъгне.
Шофьор на такси-менте въдици хвърля –
клиент да прилъже, с когото да тръгне.
Патрулната двойка обекта оглежда
и с вяло достойнство край мене минава,
таейки във себе си тиха надежда,
че нищо нередно и тоз път не става.
Потребния ми коловоз най-накрая
таблото изписва. Стиха си прекъсвам,
писалката щраквам и без да се мая
потеглям, а листа изписан накъсвам.