Задача до днес нерешима:
Триъгълник с равни катети,
в сърцата пронизващи трима,
но кой е излишният трети?

Решение няма. Уж лесно,
уж простичко нещо се пита,
уж само едно неизвестно,
а формула няма открита.

Решение няма. Тревога.
Умът в мисли дава заето:
„Да съм с нея* вече не мога,
а с теб, уви, не е прието.“

И всеки от тримата страда…
Накрая, във мъки голготни,
триъгълникът се разпада
на три тъжни точки, самотни.