Отдавна те заедно бяха.
Един до друг, все неразделно
работеха или пък спяха,
или шляеха се безцелно.
Но днес той нанесе обида:
„Омръзна ми с мен да се влачиш,
където реша да отида
и ти в крак със мен все да крачиш…“
Длъжница не му тя остана:
„А ти винаги бил си пречка
от слънце да бъда видяна,
че мислиш си по-важна клечка…“
Непоправим разривът бе им,
ала до съдебната банка
не стигнаха – собственик неин
бе той, а тя – негова сянка.