Веднъж се запали морето.
Запали се, казвам ви. Да!
Със пламъци – чак до небето
и огнени пръски вода.

Наистина казвам ви, вярно!
Добре, че на сушата бях.
Бе страшно, направо – кошмарно.
Тогаз по гърба изгорях.

Обаче (нали вече печен),
със разпоредителски глас
си казах: „Да бъде пресечен
чрез пясък пожара завчас!“

…

И днес е от всички прието,
че пясъкът, който е там,
е пясъкът, с който морето
спасих от пожар, при туй сам.

Д-а-а-а!