И настана вълшебство навънка.
Беше хем утро, хем залез бе.
Бе луната и пълна и тънка,
върху слънчево-звездно небе.

Едновременно пролет и есен –
и листя в злато и вишнев цвят…
Лудо хубаво някак измесен,
невъзможен в реалността свят…

Но магията бързо изтече.
Пак по старому всичко върви.
Не изричаш „Обичам те!“ вече
и макар и на ти сме на Ви.