Петък. В местния бар
вземам дозата цяр
срещу делника, станал хроничен.
Както всеки друг,
който лекува се тук,
аз съм същият, не по-различен.
В халба тежък кристал
барманът е налял
литър цял
кехлибарена бира,
а отляво, до мен
от един сутиен
плът гореща
навънка напира.
Кофти среща,
уви:
бира, мъж и гърди –
трима сме, а един е излишен.
И изглежда, че днес
бюстът има превес,
а не както бе пътят предишен.
Но внезапно решил,
този път да съм мил
с двете, бирата жадно допивам
и показвам, че с вкус
съм
към
пищния бюст,
като с него в хотела отивам.
Но лечението
положението
до нормално за седмица свежда.
В края ѝ, няма как,
трябва тук да съм пак,
за поредната доза надежда.