„Хем мъдър си, защо се гавриш?
Защо не си правдив?
Така пред мен ли се доказваш,
или т’ва прави те щастлив?

Защо когато се издигна,
ти мачкаш всеки порив мой?
Гневът ми вече ще изригне –
да те търпя, не съм готов.“*

Мило, ядосано чадо,
явно, че твърде си младо
и не разбираш нещата:
ТИ САМ КОВЕШ СИ СЪДБАТА!
И ако в нещо те спирам,
то не е, щото примирам
с тебе да си поиграя,
ами защото към края
на пропастта пак залиташ.
Тъй че недей да ме питаш,
ами си ползвай главата.
Господ съм и на чадата
к’вото е нужно, съм дал.
Че е безбожен скандал
жалби от вас да заварвам,
вече в кошари да вкарвам.