Слънце, слънце, слънце слън,
я огрявай бързо вън.
Бръмбар, бръмбар, бръмбар бръм,
бръмбар не, а търтей съм.
Търтей тлъст, ама добър,
с мека шапка и чадър.
И си бърша очилата
на пчелата със крилата.
Денем, или пък на сън
хвъркам аз от глог на трън.
После пък от трън на глог:
храсти много – свят широк.