Ех, гърненце ти шарено мое,
дотъркаляло се в онзи ден
през житейското тъмно усое
и се спряло, намерило мен.

С тебе заедно сме оттогава
и търкаляме се (вече в крак)
по съвместния път, що остава –
ти (гърне) и аз (твой похлупак).