Властно ще те притегля и гушна.
После с дъх ще ти парна ухото.
Със език нещо ще му „прошушна“
и ще паднем възнак на леглото.

Там, за ужас на разни естети,
със обувка една несъбута
ще лежиш, ще дера дрехите ти
и влудявам със всяка минута.

Ще опитваш от мен да избягаш
(уж), но с менгемето на бедрата
все по-здраво в капан ще ме стягаш
и осъждаш на страст непозната.

И така аз в захлас, а ти – луда,
всеки вътрешно твърдо решен да
доиграем докрая етюда,
ще подминем дори хепиенда.