Времето, дето е вечно забързано,
май от препускане се умори.
и както хич не търпи да е вързано
не за час, а за секунда дори,
взе, че поспря веднъж (да си починело).
Но се унесе във сън за беля
и като резултат – бъдеще с минало
във настояще безкрайно се сля.
Всички будилници спряха и времето
как да събудят се чудеха. Как?
Ту със стрелки си почесваха темето,
ту проверяваха се за тик-так.
А бе вселената цяла притихнала.
Що е покоят, разбрала би тя,
ако не бе от космичен прах кихнала –
стресна се то и я пак завъртя.