Желаел си го непрестанно
и то да се сбъдне на път е,
а става със теб нещо странно –
куражът ти, май все по-кът е.
Стомахът ти свит е на топка
и питаш се: „Ще ли се справиш?
Не падаш ли в собствена клопка?
Дали да не го пък оставиш?“

Но как би се гледал в очите
щом в гьола стар пак се окажеш?
Бог дал му, а той предпочита
от себе си да се откаже!