Есен.

Топъл, приятен съботен ден –
за разходка направо чудесен.
Сам, без куче и никой до мен
стъпвам по парковата алея.
Полъх лек вдига листа и ги среща.
Поглед премествам и… виждам нея,
моята първа и най-гореща…
Вятърът на живота е духнал
и довял е едно срещу друго
две листенца от дънера рухнал:
бивш съпруг и бивша съпруга.
Среща с миналото неизлекувано.
В спомени пламваме и от смущение
гледаме нейде встрани, развълнувано,
всеки с гузност за провинение.
После, по някакъв си там закон,
мълком забързваме с крачки широки –
две листенца трептели в синхрон,
но отвени в различни посоки.