В креслото отпуснат, съвсем изтощен,
участие вземам в един ритуал:
поредният делник си тръгва от мен
ограбил набързо каквото успял.

Направил е няколко косъма бели,
прибрал е и 100 000 нервни клетки,
а бръчките върху челото ми спрели,
уви, вдълбочил е, макар да са редки.

Във някаква точка съм вперен безцелно.
На делника – прав му път, да си отива!
От него аз вече съм нещо отделно,
че розов флуид на вълни ме пропива.

Навън се е стъмнило, тихо е в мене,
за нищо не искам да чуя и зная.
Встрани се отделям от земното време
и „Wish you were here“ ме понася из рая.