О скъпа, драга, мила, моя…
О моя мила, скъпа, драга,
Със теб отиде си покоя,
откакто ти от мен избяга.
Защо бе джанъм ме напусна?
Защо напусна ме бе джанъм?
От яд един коняк ще друсна,
че май ракия вече нямам.
Сега съм сам и ми се плаче
и плаче ми се, че съм сам.
Тъга и мъка е, обаче
дано да си щастлива там.
А аз ще си подсмърчам тука.
Ще си подсмърчам тука аз.
То явно, че съм сгазил лука,
но вдъхнових с това Пегас.
Що рима има да съставя…
Що стихове за туй ще пусна…
Читателя ще ошашавя,
за туй, че скъпа ме напусна.