Една безобразнична чета
от рошави, щури врабчета
бостанско плашило уплашила
и после към друго отпрашила.
Било туй по време на жетва.
Плашилото, следваща жертва,
подрънквало с разни капачки.
Накацали само на крачки
врабците и страшно го стреснали,
а после в смях тъй се заплеснали,
че хич дори не забелязали
как облаци черни се сбрали
и при гърма им в страх зарязали
юначност и се разхвърчали.
Със дъжд облаците ги погнали,
а юначността – на плашилото
дарили. И кат’ му помогнали
така, веч най-смелото било то.