Пред своя любим облак тръпне земята
(очаква го още от летния зной)
и трескаво есенна дреха отмята,
че жадна е нейната плът за порой.

Отгоре надвесил се той я притиска.
Примряла, тя стене под своя левент
и да го изпие до капчица иска,
тъй дълго мечтала за този момент.

И ето, върховният миг наближава.
Светкавици ярки прехвърчат от страст.
С дъжда му тя жаждата си утолява,
изцяло предала се в негова власт.