Задни мисли зад мен се укриват
и със гръб щом към някой стоя
имиджа ми предателски сриват,
като казват какво му кроя.
А не мога да ги контролирам –
накъдето да се завъртя,
мисли задни пред мен не намирам
и уплашен от страх се потя.
Затова все във ъгли заставам –
зад гърба ми да има стена
и на никой зад мене не давам
да стои, че ще стане една…
Най-отзад, все последен, невзрачен,
но представяш ли си, ако бях
с мисли задни, при туй и прозрачен –
щях отвсякъде да съм за смях.