Старши, с палка слънчогледна,
строго слънцето погледна.
Ще му дупчи май талона –
нарушило е закона.
Карайки велосипеда
горе, там по небосклона,
вместо пътя да си гледа,
Слънчо в нива слънчоглед
зяпа. Става разноглед!
Ами я ако се блъсне
в два три облака наред
и на капки дъжд ги пръсне?
Вярно, семки да отгледа,
слънчогледът в Слънчо гледа,
но не кара колело,
сиреч – не е все едно.

Ала да вървим нататък –
стихът трябва да е кратък,
че децата не обичат
дълги стихове да сричат.

Старшията махна с палка:
„Я отбий, проверка малка!“
Леле Слъчно как се стресна?!
Че нали се бе заплеснал…
Чак лъчите си заплете,
слънчогледите насмете…
Ужас! Много се уплаши,
но не рачи хич да спира,
а червен от срам запраши
и залезна зад баира.

Ех, че слънчогледна сгледа,
сбрана в трийсетина реда.