Градусен мор е затиснал все живо.
Колебливо
отварям вратата
и се оглеждам за мойта позната,
от която спасявам се тука –
моята стара “приятелка“ Скука.
Ето я, чакаща със нетърпение
нечие грешно, фатално
решение
кротко да ѝ се отдаде
и с моментално
рязко движение,
без значение
как и къде,
да го налегне
нагло, безсрамно
между разтворени си колене.
Тя е там, но…
макар обстановката да е кофти,
въпреки че съм доста soft и
неуверен.
Този път храбро отрязвам я: „НЕ!“
Вярно, че с глас съм поразтреперан,
ала натрупал все пак куража
да ѝ го кажа,
с крачка широка я подминавам.
И макар, че в клуба оставам,
я зачертавам
от своите познати.
Скука ли? ‘Бати!