Вие, що палци ми стискахте с вяра
в моите сили и моя успех,
що ме дарявахте с обич без мяра,
що смелостта си от вас всъщност взех;

вие що искахте да се изправя
всеки път щом паднал на колене
питах ви с поглед „Дали да оставя
всичко?“ и казвахте ми твърдо: „Не!“

Вие, които несгоди търпяхте
и бяхте в бурите моя заслон,
скъпи мои, знайте, че вие успяхте
и най-дълбок днес ви сторвам поклон.