Симптоми на болест една спорадично
показвах отдавна, години наред
и ето ме днес, вече болен хронично
от трудно лечим синдром на пубертет.

Опитват се близките да ме лекуват,
като дозата прагматизъм качат.
Опитват, но опитите им буксуват –
във мен подобрения хич не личат.

Но друго е туй дето не проумявам:
Като че заразен съм, тъй ги е страх.
Деца бяхме всички и аз си оставам.
Защо мен лекуват? Не аз остарях.