Когато бях малък, тъй силно желаех
със някого да поиграя,
но нямаше никой. По цял ден скучаех,
оставен сам в детската стая.
Баща ми зает бе с това, да изкара
за хляб и за мляко парите,
да имам надробена, топла попара
и тъй се изнизваха дните.
Пораснах, а с рожбите си пак не мога
да се наиграя насита.
Съдбата повтаря се все така строга –
какво искам, просто не пита.
Но утре, предчувствам, уверен съм, зная,
най-сетне ще сбъдна мечтата –
със внучетата си ще се наиграя,
отдал се докрай на играта.