Ще подмина животно умряло,
за косата си без да се хвана.
В полунощ в гробище запустяло
в пълнолуние сам ще застана.
Под разкрачена стълба ще мина,
зли очи нека ме урочасат –
аз съм онзи, що чисти комина,
аз на щастието съм закваса.
Пътя ми пресечи, котко черна.
Петък да е, тринайсти при т’ва.
Чернобрад поп по пътя да мерна.
Циганко, замети ме с метла.
Мен за всичко туй не ме е грижа
и подсвирквам си песен дочута,
сладоледа с охота си ближа
и се радвам на всяка минута.