Така, както бях си полегнал в леглото
и леко задремвах (но само с едното)
си казах: „Шишарко, не ще се намери
юнак във гората, що с теб да се мери.“
Обаче се сепнах. Ами ако има?
Окото задрямало чак ококорих.
Че то ако двама сме, значи и трима
възможно е също да станем. Затворих
при тази възможност от ужас очите.
Ега си му се, ако вече сме трите
най-смели и най-най-добрички джуджета,
направо ще сме като „Трите прасета“…
И всички сладкиши на три да делим?
Не може! Аз трябва да съм несравним!
Сега ще наслагам в гората обява:
„Сравняването с мене се забранява!
Проверки ще се правят ежеминутно,
защото понеже така. Апсолютно!“